При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (на основание чл. 325, т. 9 и чл. 327, т. 1 от КТ) работникът или служителят има право на обезщетение от предприятието в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.
     При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните десет години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
     Върху сумите на тези обезщетения не се дължат осигуровки и те не се облагат с данък. Следователно не се подава Декларация обр. № 1.
     Източници: КТ Чл. 222 (2) и (3), Чл. 1 (7) т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, ЗДДФЛ Чл. 24 (2) т. 8